[Латинско име] Zingiber Officinalis

[Спецификация] Gingerols 5.0%

[Външен вид] Светложълт прах

Използвана растителна част: Корен

[Размер на частиците] 80 меша

[Загуба при сушене] ≤5,0%

[Хеви метъл] ≤10PPM

[Съхранение] Съхранявайте на хладно и сухо място, пазете от пряка светлина и топлина.

[Срок на годност] 24 месеца

[Пакет] Опаковани в хартиени варели и две найлонови торби вътре.

[Нето тегло] 25 кг/барабан

[Какво е джинджифил?]

Джинджифилът е растение с облистени стъбла и жълтеникавозелени цветове. Подправката джинджифил идва от корените на растението. Джинджифилът е роден в по-топлите части на Азия, като Китай, Япония и Индия, но сега се отглежда в части от Южна Америка и Африка. Сега също се отглежда в Близкия изток, за да се използва като лекарство и с храна.

[Как работи?]

Джинджифилът съдържа химикали, които могат да намалят гаденето и възпалението. Изследователите смятат, че химикалите действат предимно в стомаха и червата, но могат да действат и в мозъка и нервната система, за да контролират гаденето.

[Функция]

Джинджифилът е сред най-здравословните (и най-вкусните) подправки на планетата. Той е пълен с хранителни вещества и биоактивни съединения, които имат мощни ползи за вашето тяло и мозък. Ето 11 ползи за здравето от джинджифила, които са подкрепени от научни изследвания.

1. Джинджифилът съдържа гингерол, вещество с мощни лечебни свойства
2. Джинджифилът може да лекува много форми на гадене, особено сутрешното гадене
3. Джинджифилът може да намали мускулната болка и болезненост
4. Противовъзпалителните ефекти могат да помогнат при остеоартрит
5. Джинджифилът може драстично да понижи кръвната захар и да подобри рисковите фактори за сърдечни заболявания
6. Джинджифилът може да помогне за лечение на хронично лошо храносмилане
7. Джинджифилът на прах може значително да намали менструалната болка
8. Джинджифилът може да понижи нивата на холестерола
9. Джинджифилът съдържа вещество, което може да помогне за предотвратяване на рак
10. Джинджифилът може да подобри мозъчната функция и да предпази от болестта на Алцхаймер
11. Активната съставка в джинджифила може да помогне в борбата с инфекциите

Stevia rebaudiana е известна като Madhu Tulsi. Това се отглежда широко заради сладките си листа. Стевия и слънчоглед принадлежат към семейство Asteraceae. Сладката билка стевия се превръща в основен източник на естествен подсладител като алтернатива на захарта. Той бързо замества химически подсладители като Splenda, Saccharine и Aspartame. Растението е родом от тропическите и субтропичните региони на Северна Америка и Южна Америка. Има около 240 вида от рода Stevia. Отглежда се широко в страни като Бразилия, Колумбия, Парагвай и Венецуела. Във Венецуела се използва повече от 1500 години. Листата на стевия са 20-25 пъти по-сладки от обикновената захар. Екстрактът от стевия Rebaudioside-A е около 300-400 пъти по-сладък от нормалната захар. Сладостта на стевията също се усеща дълго време.
Развива се добър пазар за стевия в страната, както и в международен план. Това е лъч надежда за болния от диабет. Тъй като е естествен източник на подсладител. Използва се и за лечение на пациенти със затлъстяване и висока кръвна захар. Няма повишаване на нивото на захарта след консумация на стевия като подсладител като заместител на нормалната захар. Подмяна и презасаждане
От следващите години някои растения ще умрат поради различни причини, тези празнини трябва незабавно да бъдат запълнени с добре развити разсад. В зависимост от типа на почвата и управлението, продуктивността ще намалее след 5 години и това трябва да бъде заменено с нови насаждения.
Пенджаб, Харяна, Мадхя Пардеш, Тамил Наду……

Какво е БИОПОЛИМЕР? Какво означава БИОПОЛИМЕР? БИОПОЛИМЕР значение – БИОПОЛИМЕР произношение – БИОПОЛИМЕР определение – БИОПОЛИМЕР обяснение – Как се произнася БИОПОЛИМЕР?

Източник: Статия от Wikipedia.org, адаптирана под https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/ лиценз.

Биополимерите са полимери, произведени от живи организми; с други думи, те са полимерни биомолекули. Тъй като те са полимери, биополимерите съдържат мономерни единици, които са ковалентно свързани, за да образуват по-големи структури. Има три основни класа биополимери, класифицирани според използваните мономерни единици и структурата на образувания биополимер: полинуклеотиди (РНК и ДНК), които са дълги полимери, съставени от 13 или повече нуклеотидни мономери; полипептиди, които са къси полимери на аминокиселини; и полизахариди, които често са линейно свързани полимерни въглехидратни структури.

Целулозата е най-често срещаното органично съединение и биополимер на Земята. Около 33 процента от цялата растителна материя е целулоза. Съдържанието на целулоза в памука е 90 процента, в дървото е 50 процента.

Основна дефинираща разлика между биополимерите и синтетичните полимери може да се намери в техните структури. Всички полимери са направени от повтарящи се единици, наречени мономери. Биополимерите често имат добре дефинирана структура, въпреки че това не е определяща характеристика (пример: лигноцелулоза): Точният химичен състав и последователността, в която са подредени тези единици, се нарича първична структура, в случай на протеини. Много биополимери спонтанно се сгъват в характерни компактни форми (вижте също „нагъване на протеини“, както и вторична структура и третична структура), които определят техните биологични функции и зависят по сложен начин от техните първични структури. Структурната биология е изследване на структурните свойства на биополимерите. Обратно, повечето синтетични полимери имат много по-прости и по-произволни (или стохастични) структури. Този факт води до разпределение на молекулната маса, което липсва в биополимерите. Всъщност, тъй като техният синтез се контролира от шаблонно насочен процес в повечето in vivo системи, всички биополимери от даден тип (да речем един специфичен протеин) са еднакви: всички те съдържат подобни последователности и брой мономери и следователно всички имат същата маса. Това явление се нарича монодисперсност за разлика от полидисперсността, срещана при синтетичните полимери. В резултат на това биополимерите имат индекс на полидисперсност 1.

Конвенцията за полипептид е да се изброят неговите съставни аминокиселинни остатъци, тъй като те се появяват от амино края до края на карбоксилната киселина. Аминокиселинните остатъци винаги са свързани с пептидни връзки. Протеинът, въпреки че се използва разговорно за означаване на всеки полипептид, се отнася до по-големи или напълно функционални форми и може да се състои от няколко полипептидни вериги, както и от единични вериги. Протеините също могат да бъдат модифицирани, за да включват непептидни компоненти, като захаридни вериги и липиди.

Конвенцията за последователност на нуклеинова киселина е да се изброят нуклеотидите, както се появяват от 5' края до 3' края на полимерната верига, където 5' и 3' се отнасят до номерирането на въглеродните атоми около рибозния пръстен, които участват в образуването фосфатните диестерни връзки на веригата. Такава последователност се нарича първична структура на биополимера.

Биополимерите на основата на захар често са трудни по отношение на конвенцията. Захарните полимери могат да бъдат линейни или разклонени и обикновено са свързани с гликозидни връзки. Точното разположение на връзката може да варира и ориентацията на свързващите функционални групи също е важна, което води до β- и ß-гликозидни връзки с номериране, определено за местоположението на свързващите въглероди в пръстена. В допълнение, много захаридни единици могат да претърпят различни химични модификации, като аминиране, и дори могат да образуват части от други молекули, като гликопротеини.